I. adj главен, основен; ~ parts of the verb основни форми на глагола; ~ clause главно изречение;
II. n
1. шеф, ръководител; глава; директор (на фабрика и пр.); главна воюваща страна;
2. директор на училище или колеж; ректор на университет;
3. юрид. автор (на престъпление); ~ in the first degree главен виновник; ~ in the second degree съучастник;
4. фин. основен капитал; основна сума на дълг без лихвите, главница;
5. лице, което наема друг да извършва за него финансови и юридически операции;
6. солист; актьор, който изпълнява главната роля; ~ boy главната мъжка роля в пантомима, изпълнявана от жена;
7. муз. принципал, основен, най-силен регистър на орган;
8. строит. покривна ферма.