ба̀виш, мин. св. ба̀вих и бавѝх, мин. прич. ба̀вил и бавѝл, несв.
1. Какво. Правя да не става бързо, отлагам, протакам; не върша навреме. Тя бавеше отговора си.
2. Кого. Задържам, забавям, мая. Стига си ме бавил!
ба̀виш, мин. св. ба̀вих и бавѝх, мин. прич. ба̀вил и бавѝл, несв.; кого. Гледам, занимавам, развличам малко дете. Ще го бавиш ли, докато се върна?