мн. лабирѝнти, (два) лабирѝнта, м.
1. Истор. Сграда с много помещения, от която не може да се излезе.
2. Прен. Сграда или част от сграда с много помещения и коридори, място с пътища, пътеки и др., в които е трудно човек да се ориентира. Тази сграда ми изглежда като лабиринт. Забърках се в лабиринта от улици в центъра на града.
3. Спец. В анатомията – вътрешното устройство на ухото.
4. Прен. Всяко трудно, заплетено положение. Попаднах в лабиринт от проблеми.