скъ̀ршваш, несв. и скъ̀рша, св.
1. Какво. С кършене правя на две; пречупвам, прекършвам. Скърших вършината, за да я хвърля в огъня.
2. Разг. Правя рязка промяна или рязко движение. Кавалът скърши и спря. Скършвам снага.
3. Прен. Кого. Лишавам от желание за дейност или от съпротивителни сили; прекършвам, превивам, сломявам. Гаврата скърши желанието му за по-нататъшни разговори. – скършвам се/скърша се. 1. Пречупвам се. Клончето се скърши от вятъра.
2. Разг. Преуморявам се. Няма да се скършиш от работа. • Не скършвам думата на две. Разг. Винаги изпълнявам волята на някого безпрекословно. • Не скършвам хатъра (на някого). Разг. Винаги изпълнявам волята на някого безпрекословно. • Скършвам врат. Разг. Подчинявам се, покорявам се. • Скършвам кефа (на някого). Разг. Развалям доброто настроение.